Кажи ми честно...

Мислиш ли?...

че тази хубава трапчинка на лицето ми

е израз на преливащото щастие?

... че блясъкът в очите ми

е образът на пълнотата вътре в мене?

... че бягайки от теб по хиляди пътеки,

аз нямам свойте вътрешни надежди ти да ме настигнеш...

Във сънищата виждам те - гориш в огньовете

с едничка цел заветна!... да ме изкупиш колкото е нужно -

да ида чиста и невинна в скута Божи...

Но знаеш ли - когато се събудя, нещо стяга ме във гърлото...

Защото зная, че когато ме погалиш по лицето,

аз пак ще те посрещна със трапчинката

и ти ще вярваш, че съм цяла и преливаща от радост недокосната...

А моите очи отново ще блещукат приветливо в тъмното,

за да залъжат тебе и сърцето ми, което бе свидетелят

на не една сълза, изкопчена от най-дълбоките ми същности...

Сълзи, които ми показаха, че щом обичаш истински,

боли те на места, които не си мислила, че съществуват в тебе!