Кажи ми честно...
Мислиш ли?...
че тази хубава трапчинка на лицето ми
е израз на преливащото щастие?
... че блясъкът в очите ми
е образът на пълнотата вътре в мене?
... че бягайки от теб по хиляди пътеки,
аз нямам свойте вътрешни надежди ти да ме настигнеш...
Във сънищата виждам те - гориш в огньовете
с едничка цел заветна!... да ме изкупиш колкото е нужно -
да ида чиста и невинна в скута Божи...
Но знаеш ли - когато се събудя, нещо стяга ме във гърлото...
Защото зная, че когато ме погалиш по лицето,
аз пак ще те посрещна със трапчинката
и ти ще вярваш, че съм цяла и преливаща от радост недокосната...
А моите очи отново ще блещукат приветливо в тъмното,
за да залъжат тебе и сърцето ми, което бе свидетелят
на не една сълза, изкопчена от най-дълбоките ми същности...
Сълзи, които ми показаха, че щом обичаш истински,
боли те на места, които не си мислила, че съществуват в тебе!
© Симона Гълъбова Всички права запазени