13 ene 2012, 12:48

Този миг 

  Poesía » De amor
1125 0 24

Този миг е хвърчило от спомени
и през  чувствата наши  лети,
във  косите ти вятъра гони
и се рее в небе от мечти.

Този миг е роден в самотата ми
и пустиня е,  с пясък от плам -
 бедуин  в  труден  път е съдбата
 и пътува със мислен керван.

Този миг къс изгубена вечност е,
щом не си в него с мене сега
и  ме стелва  със дъх бързотечен,
ако в сън ме докоснеш едва...

Този миг е за двама илюзия,
уловила  с очи  любовта -
да живеем във истини само,
е по-страшно  от удар в гърба.

Този миг е паричка от щастие
за копнежа ни  - гладен  и сляп,
който в шепата иска да вземе
цял един споделен земен свят...

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??