13.01.2012 г., 12:48 ч.

Този миг 

  Поезия » Любовна
1106 0 24

Този миг е хвърчило от спомени
и през  чувствата наши  лети,
във  косите ти вятъра гони
и се рее в небе от мечти.

Този миг е роден в самотата ми
и пустиня е,  с пясък от плам -
 бедуин  в  труден  път е съдбата
 и пътува със мислен керван.

Този миг къс изгубена вечност е,
щом не си в него с мене сега
и  ме стелва  със дъх бързотечен,
ако в сън ме докоснеш едва...

Този миг е за двама илюзия,
уловила  с очи  любовта -
да живеем във истини само,
е по-страшно  от удар в гърба.

Този миг е паричка от щастие
за копнежа ни  - гладен  и сляп,
който в шепата иска да вземе
цял един споделен земен свят...

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??