Тук светлината е някак друга.
И въздухът е свойски,наш.
Тук любовта трябва да се заслужи!
Такъв е той,тракийският пейзаж.
Тук нощите ухаят със липите.
И летни птици гнездят в тях.
Дори звездите, дори звездите
слушат нощния им дъхав смях.
От изгрев до теменужен залез
живеят цветовете и цъфтят,
като души от обич запленени
от лунната соната на нощта.
Зашепне ли кавал в полето
сред облаци от звезден прах:
съзирам как по пътя Млечен
пътува колесницата на трак...
Наследството на колорита
диша във всеки тръпен цвят.
И могили пазят в равнините
легендарни тайни;и мълчат.
Изглежда всяка перспектива
разстила мистична красота.
От минало към бъдно отиват
пейзажи опазили паметта.
© Стойчо Станев Todos los derechos reservados