Ти си жар птицата, сърцето ми откраднала,
а крилата ми превързала и излекувала.
Кръвта ми не е веч' гол камък,
а погледът ми не е зъзнещ и студен.
Докосни ме с устни светени
и коси катранени, миропомазани
избърсал изумрудените сълзи,
тази вечер заставам мълчешком -
да стопя на въглена тъмата.
Като амфора изваяна, с теб се сливам -
да измия зеленочерния Ад,
в тананикащ ритъм лудо ...