4.07.2009 г., 19:38 ч.

Трепети 

  Поезия » Любовна
5.0 / 2
830 0 8
Ти си жар птицата, сърцето ми откраднала,
а крилата ми превързала и излекувала.
Кръвта ми не е веч' гол камък,
а погледът ми не е зъзнещ и студен.
Докосни ме с устни светени
и коси катранени, миропомазани
избърсал изумрудените сълзи,
тази вечер заставам мълчешком -
да стопя на въглена тъмата.
Като амфора изваяна, с теб се сливам -
да измия зеленочерния Ад,
в тананикащ ритъм лудо ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДИМА Всички права запазени

Предложения
  • Аз вярвам в Човека, аз вярвам в Доброто и в бъдния пролетен ден. Аз вярвам в Душата, крепяща Живота,...
  • Той каза: – Ще се върна, Магдалено! Ще бъда светлина, ще бъда слово. И помня, че го гледах озарена, ...
  • Не ме търси сред другите жени! (Тълпата поначало ме отблъсква.) Аз винаги съм някъде встрани – разли...

Още произведения »