По пътя си, Родино, хилядолетен,
да изкачиш много върхове,
дала си сили до дъх сетен,
устояла си на ураганни ветрове.
Трети март – от върховете пръв,
както Еверест сред върховете на земята,
пътят към него напоен е с кръв,
осеян на твоите синове с телата.
Дали живота си по планините, полята,
в разцъфналата пролет, в лютата зима,
на Шипка с ,,Шуми Марица" на устата
на картата днес да те има.
Хвала тях! Достойни били
на достойна майка синове,
за нея в битки са се били,
да живее Тя, умрели Те!
Венци и цветя да поднесем,
пред паметниците да коленичим на земята,
за нашите деди глави да сведем,
дали живота си за майката свята!
© Никола Яндов Todos los derechos reservados