По пътя си, Родино, хилядолетен,

да изкачиш много върхове,

дала си сили до дъх сетен,

устояла си на ураганни ветрове.

Трети март – от върховете пръв,

 както Еверест сред върховете на земята,

пътят към него напоен е с кръв,

осеян на твоите синове с телата.

Дали живота си по планините, полята,

в разцъфналата пролет, в лютата зима,

на Шипка с ,,Шуми Марица" на устата

на картата днес да те има.

Хвала тях! Достойни били

на достойна майка синове,

за нея в битки са се били,

да живее Тя, умрели Те!

Венци и цветя да поднесем,

пред паметниците да коленичим на земята,

за нашите деди глави да сведем,

дали живота си за майката свята!