Неспирен порив на трева,
провираща се през паважа,
избухват ранни зарева,
роят се над града прокажен.
Тежи прокобна тишина
над пусти призрачни квартири,
в озъбената празнина
обрасли клони триумфират.
Животът тутакси е спрял,
смъртта – влетяла драматично,
с мощта на атом полудял,
вилнял свирепо и трагично. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse