16.10.2021 г., 9:03 ч.

Реминисценция 

  Поезия
617 8 18

Неспирен порив на трева,

провираща се през паважа,

избухват ранни зарева,

роят се над града прокажен.

 

Тежи прокобна тишина

над пусти призрачни квартири,

в озъбената празнина

обрасли клони триумфират.

 

Животът тутакси е спрял,

смъртта – влетяла драматично,

с мощта на атом полудял,

вилнял свирепо и трагично.

 

Заспал изглежда днес Припят,

превзет от горест и разруха.

А съгрешилият ни свят

шепти молитва за поука.

 

 

© Светличка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Човекът не винаги се учи от грешките си, Димо.
    Благодаря за поясненията, Пепи. Четох, че евакуацията на града е била два дни след аварията.
    Роси, оценявам присъствието ти!
  • Силно и въздействащо!
  • Не е гледна точка, а факт. Бях родила няколко дни преди аварията. Първата работа на лекарката ми беше като се прибрах беше да ме посети и уведоми. Имах две познати, които направиха аборти. Иззимаха се партиди млека и др. стоки от аптеките и търговсите вериги със съмнения.
    Квазар е прав.
    Колкото до зелените салати, от тогава имам навик да ги кисна половин час във вода с оцет.

    пп
    колкото слушат за противоепидемичните мерки и ваксинацията

    пп
    и търговските вериги щяха да изтеглят зелените салати ли? Дето броят само печалбата.
  • По онова време работех в магазин за хранителни стоки като стажант. По-осведомените хора ометоха рафтовете с пакетирано мляко и други стоки, запасиха се добре. А ние мечтателите ядохме свежи салати на корем, нали беше цъфтяща пролет. Разхождахме се влюбено под ръмящия свеж дъжд по цели дни. Това е от човека , Димо. Безхаберието как да си отговорен след.
    С останалото съм изцяло съгласна с теб.
    Пепи, благодаря, че даде и друга гледна точка, но моят опит беше друг.
  • Въпреки, че не се тръбеше, не се и криеше така. Лекарите уведомяваха и родилките, и бременните. Веднага беше започната кампания за аборти пожелание без ограничения. Вярно е, че не се насаждаше психоза, но не беше и безучастна държавата.
    Последствията не са заради информационното затъмнение, а заради случилото се.
  • Още събираме отровните плодове на тогавашното престъпно мълчание. Много мили за мен хора нямаха шанс да остареят. Благодаря, че сподели емоциите ми, Красе!
    Благодаря ви и за Любими.
  • Поздравления, Светулка! 35 години, а все едно беше вчера..
  • Благодаря, Ани, ценя високо мнението ти.🌹
  • Много добра комбинация между пейзажна поезия и категорична гражданска позиция
  • Благодаря за подкрепата, Мини.
  • Разтърсващ00
  • Благодаря ви за споделянето, Наде, Кирил, Емил!
  • Много силно!
  • Чернобил наистина спря времето на този град. Но след години животът там отново ще се завърне, защото животът винаги побеждава...
    Поздрави!
  • Разкош!
  • Благодаря, Майсторе, много съм развълнувана.
    Да споменем невинните жертви, Димо.
    Който не забравя, има шансове да гради бъдещето, Ида.
    Опитвам се да слушам думите, Мария. 🌱
  • Страхотно стихотворение!!! Казвам го с цялото си възхищение, Светличка!👏😍 Аплодирам ювелирното ти майсторство с думите!💕
  • Припомняш ни с хубаво стихотеорение за ужаса в Украина - Чернобил!
Предложения
: ??:??