Senni (Силвия)
162 1968
20 nov 2007, 11:27

Тревога 

  Poesía » Filosófica
714 0 13

Тревогата раздира ме напълно,

на точици, на капчици роса.

Безспорна е. Защо съм тъжна?

Защо не виждам в краски есента?

 

Защо от мене си отива

покоят топъл на деня?

Защо отвън се чува вопъл,

предвестник е на хиляди неща.

 

Спокойствието, къде избяга?

Наказа ме, реши да стяга

на минутите секундите  нищожни,

прогоних го с въпроси неотложни.

 

Пропъдих го от мислите в главата,

избутах го на прага на вратата.

Сега тревогата ме обитава,

не ме дарява, само усмирява.

© Силвия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??