Senni (Силвия)
162 1968
20.11.2007 г., 11:27 ч.

Тревога 

  Поезия » Философска
715 0 13

Тревогата раздира ме напълно,

на точици, на капчици роса.

Безспорна е. Защо съм тъжна?

Защо не виждам в краски есента?

 

Защо от мене си отива

покоят топъл на деня?

Защо отвън се чува вопъл,

предвестник е на хиляди неща.

 

Спокойствието, къде избяга?

Наказа ме, реши да стяга

на минутите секундите  нищожни,

прогоних го с въпроси неотложни.

 

Пропъдих го от мислите в главата,

избутах го на прага на вратата.

Сега тревогата ме обитава,

не ме дарява, само усмирява.

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??