Понякога…
… подобно на лагуна
прикривам в пазвата си оредели чувства
нозете ми са бялото на макове
докоснеш ли ги – ставам друга
за миг забравям че съм минало
и пак рисувам от звезди – пътеки
покривам с длани всяка искреност
за да зимува в мен навеки…
И някак недокосната се вплитам
в единственя порив да останеш
(дори не знам какъв е смисълът…) ...