1 июн. 2010 г., 21:39

Триптих 

  Поэзия
730 0 16
Понякога…
… подобно на лагуна
прикривам в пазвата си оредели чувства
нозете ми са бялото на макове
докоснеш ли ги – ставам друга
за миг забравям че съм минало
и пак рисувам от звезди – пътеки
покривам с длани всяка искреност
за да зимува в мен навеки…
И някак недокосната се вплитам
в единственя порив да останеш
(дори не знам какъв е смисълът…) ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Все права защищены

Предложения
: ??:??