1. В манастира
В една гора от приказка,
сред приказният мир
забутан из букаците
столетен манастир
посреща ни учуден
със скърцащи врати-
с едно око пробудено
и друго- дето спи...
Тревата овършана е
във вътрешният двор,
че цяла нощ тук Вятърът
е гонил на простор
ония вампирясали
монаси след смъртта-
грешили и угаждали
приживе на плътта...
Една звезда останала
в росата, бляска там;
наднича весел Дявола
в светия Божи Храм...
Сама камбана сепната
към нас отправя вик
и суеверно гледаме:
как бие без език...
А птица от параклиса
излита без глава,
разбойници извлекли са
златото през нощта...
За ужаса на братството
след златният обков,
дори са светотатствали
и с Образът Христов!..
В тревясалато гробище
с не първи земен грях-
недевствени духовници
са с Дяволът до тях,
че знай се: от Рогатият
жената е при нас-
беднякът и богатият
са в сладката ѝ власт...
...В съдрана плащеница,
с брада като на поп
там сгърбена старица
и нашият Живот
измита със останките
от всяка суета...
О, Господи: в осанката ѝ
познахме Вечността!..
2. Зограф
Изписвал в манастира своите икони
неизвестният Зограф
спроти на догмите и строгите канони
с бои от нова, свежа сплав...
Живота, който вън течал пренесъл в Храма,
напълнил го с човешки смях,
а Господ не разбрал за дръзката измама
и стореният страшен грях...
Но обладан от еретичната си мисъл
Зографът смело продължил:
и вместо Божията Майка
той своята изографисъл,
и даже образът на Бога-
със своя подменил!..
3. Иконата
Една Жена в ръце държи
не Бог, а своят Син желан...
... И няма нужда от лъжи
с упоен мирис на тамян,
за да повярва, че е Бог
и после в не един Живот
във ужасът на майчин шок
да търси празният му гроб!..
Ще светят страшни кандила
и дим от тях ще се кълби,
а ароматната смола
над фанатичните тълпи
със тежък мирис на тамян
ще стеле хиляди лъжи!..
Не Бог, а своят Син желан
една Жена в ръце държи
и Тя не иска да е Бог
единствена!.. Но може би
е нужен майчиният шок
на френетичните тълпи!..
Етрополски манастир
„Св. Троица”
Д-р Коста Качев
© Коста Качев Todos los derechos reservados