jollyroger (Коста Качев)
1543 16
22.01.2012 г., 9:04 ч.

Триптих: В манастира 

  Поезия » Философска
643 0 5

1. В манастира

 

В една гора от приказка,

сред приказният мир

забутан из букаците

столетен манастир

 

посреща ни учуден

със скърцащи врати-

с едно око пробудено

и друго- дето спи...

 

Тревата овършана е

във вътрешният двор,

че цяла нощ тук Вятърът

е гонил на простор

 

ония вампирясали

монаси след смъртта-

грешили и угаждали

приживе на плътта...

 

Една звезда останала

в росата, бляска там;

наднича весел Дявола

в светия Божи Храм...

 

Сама камбана сепната

към нас отправя вик

и суеверно гледаме:

как бие без език...

 

А птица от параклиса

излита без глава,

разбойници извлекли са

златото през нощта...

 

За ужаса на братството

след златният обков,

дори са светотатствали

и с Образът Христов!..

 

В тревясалато гробище

с не първи земен грях-

недевствени духовници

са с Дяволът до тях,

 

че знай се: от Рогатият

жената е при нас-

беднякът и богатият

са в сладката ѝ власт...

 

...В съдрана плащеница,

с брада като на поп

там сгърбена старица

и нашият Живот

 

измита със останките

от всяка суета...

О, Господи: в осанката ѝ

познахме Вечността!..

 

2. Зограф

 

Изписвал в манастира своите икони

неизвестният Зограф

спроти на догмите и строгите канони

с бои от нова, свежа сплав...

 

Живота, който вън течал пренесъл в Храма,

напълнил го с човешки смях,

а Господ не разбрал за дръзката измама

и стореният страшен грях...

 

 

Но обладан от еретичната си мисъл

Зографът смело продължил:

и вместо Божията Майка

той своята изографисъл,

и даже образът на Бога-

със своя подменил!..

 

 

3. Иконата

 

Една Жена в ръце държи

не  Бог, а своят Син желан...

... И няма нужда от лъжи

с упоен мирис на тамян,

 

за да повярва, че е Бог

и после в не един Живот

във ужасът на майчин шок

да търси празният му гроб!..

 

Ще светят страшни кандила

и дим от тях ще се кълби,

а ароматната смола

над фанатичните тълпи

 

със тежък мирис на тамян

ще стеле хиляди лъжи!..

Не Бог, а своят Син желан

една Жена в ръце държи

 

и Тя не иска да е Бог

единствена!.. Но може би

е нужен майчиният шок

на френетичните тълпи!..

 

Етрополски манастир

„Св. Троица”

Д-р Коста  Качев

© Коста Качев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много добра трилогия! И все пак .....предпочитания за последната част!
  • Невероятни рисунки в стих!Удоволствие,което не всеки може да подари!
  • Харесвам работите ти, но тук имам бележки. Струва ми се, че стихът в първата част на триптиха е лековат за темата - по-подходящ ми се вижда баладичният акцент. В "Зограф" пишеш: "спроти НА догмите" - не е според граматиката. "Спроти" има две значения - "според" и "срещу"; и двете изключват частицата "на". Правилното е "спроти догмите". В третата част има шепа излишни пълни членове, но пък са налице оригинални отношения Мария - Иисус. Според Библията Мириам е очарована, че е заченала бог. Съвсем различна гледна точка предлага Пушкин в еретичната си "Гаврилиада", но той си е известен безбожник. Както и да е, добре е, че живописваш онова, което виждаш. И го правиш талантливо. Успех!
  • Първият най-много ми хареса! С поздрави!
  • !!!!!!!!!!! Много силни стихове... Удоволствието да споделя бе мое! Поздрав!
Предложения
: ??:??