Аз съм още дете, но зад мене остана
детството, което ми е почти непознато...
Не познавам баща си и прегръдка на мама,
птиче съм слабо... без дом и без ято...
Първите спомени са и първите болки -
Аз пораствах, а с мене, количките.
Непознати лица, лекари строги,
и съвсем малко любов във трохичките...
А пред мен е мечтата да мога да ходя,
да не бъда различен, да се слея с останалите,
нормален живот, като всички да водя,
и да трупам усмивки във спомените... ...