mislitel (Георги Каменов)
1171 11261
6.11.2019 г., 7:26 ч.

Трохички любов 

  Поезия » За деца, Друга
1152 4 16

Аз съм още дете, но зад мене остана 

детството, което ми е почти непознато...

Не познавам баща си и прегръдка на мама, 

птиче съм слабо... без дом и без ято...

 

Първите спомени са и първите болки -

Аз пораствах, а с мене, количките. 

Непознати лица, лекари строги, 

и съвсем малко любов във трохичките... 

 

А пред мен е мечтата да мога да ходя, 

да не бъда различен, да се слея с останалите, 

нормален живот, като всички да водя, 

и да трупам усмивки във спомените... 

 

Ех, съдбата ориса ме с тази вечна борба, 

между болки, надежди и болници.

Имам количка вместо крила, 

и календарче... със липсващи празници... 

 

Затова, моля, чуйте ме - бъдете щастливи

с това, че семейството е винаги с вас!

Там, където, където в сънищата красиви, 

между мама и тате... крача с другите аз... 

 

05.11.2019.

 

Георги Каменов 

 

© Георги Каменов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Не ходи пред мен, може да не мога да те следвам. Не ходи зад мен, може да не мога да те водя. Върви до... (Виж цялата тема долу) »

5 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??