Потънал в мислите си тежки,
той тръгна и не спря, докато
пристигна във палата златен,
пропил се с мрак и мисли грешни.
Пристъпи прага непристъпен
и в миг премигна, спря се бързо -
нима палатът недостъпен
е място за поета дързък?
Нима на трона златен, тежък
ще може леко да почине
и мислите си мътни, грешни
ще може тихо да отмине? ...