Потънал в мислите си тежки, той тръгна и не спря, докато пристигна във палата златен, пропил се с мрак и мисли грешни.
Пристъпи прага непристъпен и в миг премигна, спря се бързо - нима палатът недостъпен е място за поета дързък?
Нима на трона златен, тежък ще може леко да почине и мислите си мътни, грешни ще може тихо да отмине?
Нима на трона има смисъл? Нима не е той прах и сянка? Небето пак ли ще е синьо и птиците ще пеят ранно? Душата ще се озарява от топли мисли, думи леки? Сърцето ще е вечно светло и мисълта във стих ще свети?
Това се питаше поета и седна в миг на трона златен. "Ще си опитам тук късмета, а нека друг небето жали."
"Душата ще се озарява
от топли мисли, думи леки?
Сърцето ще е вечно светло
и мисълта във стих ще свети?"
Това е проблемен куплет, третата строфа ми звучи някак не на място, знам ли, няма да е лошо да коригираш.
Иначе си се справил добре и ми хареса като цяло строежа на стихото ти.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Чий трон търси поета?
Щом има трон, значи и корона, а често тя доста тежи!
Поздрав!