Тротоарно
Всеки ден е като паяк, кротичко тъче платно.
Дъжд Луната му избая, нося му сапун – Дано,
с лютото да се изплаче! Тротоар е този свят:
в ъгъла заспа сираче... най-накрая – неопят.
Всяка нощ е като квачка, люпи мрак и самота:
той кибритопродавач е, тя премита вечерта.
Мяра срещу вяра - в крачка на проскубания пес,
а гладът е дърта врачка на духовния прогрес!
В тротоара е проблемът, циментирано мълчи,
а в кратуната – дилема, пак на кухо ли дрънчи??
Мъка в джобчето си тъпче стогодишният балтон -
залепили гръб до гръбче, стар билет и нов айфон.
© Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ви, че споделихте вашите мнения, Ники и Георги! По-малко вдъхновение за такива стихове, ще е по-добре. Интересен живот, наистина.
-
Хубаво е, че си намерила нещо, което да си заслужава отделеното време. Благодаря ти!
-
Благодаря, Кети!
-
Много оригинално!
-
Благодаря ви за хубавите коментари!! И на мен не ми се говори твърде много тук. Казах го по някакъв начин..
-
Многопластов стих събуждащ дълги размисли.
Поздрав! -
Краси! 👍
В сняг и дъжд, с вода и пара,
с ледовете си дори -
С чудна проза - тротоара
край площадите шепти! -
И аз като Иржи. Завиждам благородно на идеите и на изпълнението. ❤️😊
-
Много нестандартен кадър на жив организъм. Едър план, до ръцете в джобовете и всичко, което се вижда на и под това ниво. Просяци, улични псета, локви. Няма реплики. Сърцето и разумът са изрязани от лентата. На никой не липсват и никой не се сеща да пита има ли ги.
Много добро! -
Да...всички вървим по тротоара, за по-безопасно. Но много често, там се качват автомобили!
-
Щрих до щрих и ето един пътуващ през живота тротоар!
-
Винаги се възхищавам на перфектния ти стих, Краси! Голям майстор си и на метафоричното изражение на факти и събития. А това е подвеждащо и, за да не сбъркам, ще замълча, с чувство на удоволствие, обаче!
-
тук ще помълча!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
