12 mar 2009, 15:58

Троя 

  Poesía » De amor
1074 0 22
Ето, виж ме! Онази жена,
за която войните се палят,
а ме криеш зад стотна врата.
Две са думите, дето отварят...
Ти не беше ли всъщност мъжкар?
За какво са ти моите устни?
Призови ме със сетна лъжа!
Нямаш нужда от чар, ни от пръстен!
Зад вратата се учех на смърт.
Любовта търпеливо дресирах.
От умора крилатият път
вече само на длан се побира. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??