27 sept 2006, 13:31

трудни дни 

  Poesía
735 0 3
Все по-тежки и по-трудни,
минават дните - ден след ден.
Сърцето от мъка натежава,
лицето от сълзи старей.

Истината от мрак изплува,
бавно и незнайно как,
в душата тягостно се спира,
а в мозъкът дълбай, дълбай...

Не знам кога ще свикна с тази мисъл,
че с нас завинаги си разделен
и няма повече на прага да застанеш,
ще трябва, без теб да се живей!

Друг живот и друго време, трябва да дочакам,
отново да се срещнем, сине мой,
да продължим пътят си нататък,
от там, където бяхме принудени да спрем.

Да мога да ти кажа туй, което,
не ми позволиха в тоз живот,
че ти си за мене всичко
и безумно те обичам аз!!

© Веселина Узунова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • О!
    Тъга!
    Бъди силна!Той би искал това!
  • Благодаря Ви много за топлите думи.Съжалявам,че Ви натъжавам със стихотворенията си,но просто не мога да пиша друго.Мъката и страданието също са част от ежедневието ни.Старая се да бъда силна.Още веднаж-БЛАГОДАРЯ !
  • Разчувства ме много! Не мога да кажа нищо повече...думите не стигат.Трудно е, но бъди силна!
Propuestas
: ??:??