Все по-тежки и по-трудни,
минават дните - ден след ден.
Сърцето от мъка натежава,
лицето от сълзи старей.
Истината от мрак изплува,
бавно и незнайно как,
в душата тягостно се спира,
а в мозъкът дълбай, дълбай...
Не знам кога ще свикна с тази мисъл,
че с нас завинаги си разделен
и няма повече на прага да застанеш,
ще трябва, без теб да се живей! ...