Аз трябва да вървя сама по пътя.
За триста да съм силна трябва значи.
На непорочните водите да не мътя.
Да се засмея след като заплача.
Душата между зъбите да стисна.
Да се взривя подобно атентатор
и мъката си, още неописана
да разпилея нейде по екватора.
Дано да мога в някой да се влюбя,
да го захвърля като тясна дреха.
И ако път към себе си изгубя,
дано намеря в себе си утеха.