Трябва

28.03.2018 г., 3:12 ч.

Поезия » Друга

536 0 3

Аз трябва да вървя сама по пътя.

За триста да съм силна трябва значи.

На непорочните водите да не мътя.

Да се засмея след като заплача.

Душата между зъбите да стисна.

Да се взривя подобно атентатор

и мъката си, още неописана

да разпилея нейде по екватора.

Дано да мога в някой да се влюбя,

да го захвърля като тясна дреха.

И ако път към себе си изгубя,

дано намеря в себе си утеха.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

dansyto (Данаил Таков)

2018-04-27T22:32:10+03:00

Браво! Харесвам го!
Katriona (Кети Рашева)

2018-03-28T17:23:34+03:00

Даа, от нас се очаква да сме силни, много силни! А знае ли някой как жена копнее за закрила и обич? Чудесен стих!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-03-28T08:22:04+03:00

Нинкаааа! Браво! То, за всички е така, ама е трудно! За това мнозина мътят водата на непорочните, замърсили са екватора и ... сега масово се взривяваме. Не самовзривяваме, един-друг. Браво, мила!