Защо за болката не се говори!
Срам ни е от нея! Отричаме я! Спорим!
Защо за лошото отказваме си спомени?
Защо забравяме грешните пътища избродени?
Нали и те са част от нашето минало?!
Ако отричаме това, което е било,
Как ще посрещнем товара на житейското си колело?
Все в един и същ ли камък ще се спъваме?
Все в един и същ ли вир ще потъваме?
Дали всички народи страдат от този синдром?
Или той живее само в нашия дом?
Трябва някак си да го преборим? ...