Защо за болката не се говори!

Срам ни е от нея! Отричаме я! Спорим!

Защо за лошото отказваме си спомени?

Защо забравяме грешните пътища избродени?

Нали и те са част от нашето минало?!

Ако отричаме това, което е било,

Как ще посрещнем товара на житейското си колело?

Все в един и същ ли камък ще се спъваме?

Все в един и същ ли вир ще потъваме?

Дали всички народи страдат от този синдром?

Или той живее само в нашия дом?

Трябва някак си да го преборим?

Да го победим и тогава да говорим!