26 jul 2009, 11:17

Трябва да решиш 

  Poesía
801 0 10

Загледан втренчено в нощта навън
седиш,
не те достига така желаният от тебе сън,
мълчиш
блуждае погледът и търси в тъмното навън
утеха...

Събличаш и последната си
дреха,
заставаш пред страха си  уязвим...
Защо?... Така и не попита,
остана само страх необясним...

След всички грешки и провали,
след победите и златните медали...
оставаш същия безвластен роб
на този зъл и непокорен сноб.

Загледан в нощта  ти трябва да решиш...

Дали оставаш роб до края -
на страха си да се предадеш,
или да яхнеш пак безумието си
и в битка  за последно да се понесеш.

© Виктория Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??