Загледан втренчено в нощта навън
седиш,
не те достига така желаният от тебе сън,
мълчиш
блуждае погледът и търси в тъмното навън
утеха...
Събличаш и последната си
дреха,
заставаш пред страха си уязвим...
Защо?... Така и не попита,
остана само страх необясним...
След всички грешки и провали, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация