Тръгвам
Отново си тръгвам, поемам в нощта
след няколко дълги, безкрайни години,
с умората, вплетена в мойта коса,
с очи, потъмнели от дългите зими.
След мен ще остане самотен брега
на тази река неуморна и мътна,
в очакване дълго ще тръпне града,
а мойта сълза ще се върне по мръкнало.
Ще тръгне по всичките мои места,
с надежда ще търси познати пейзажи,
в лица непознати ще се вглежда едва, ...