Дора (Дорика Цачева)
91 1024
23.09.2010 г., 7:43 ч.

Тръгвам 

  Поезия » Философска
1196 0 14

Тръгвам

 

Отново си тръгвам, поемам в нощта

след няколко дълги, безкрайни години,

с умората,  вплетена в мойта коса,

с очи, потъмнели от дългите зими.

 

След мен ще остане самотен брега

на тази река неуморна и мътна,

в очакване дълго ще тръпне града,

а мойта сълза  ще се върне по мръкнало.

 

Ще тръгне по всичките  мои места,

с надежда ще търси познати пейзажи,

в лица непознати ще се вглежда едва,

откривайки сякаш черти на приятели.

 

Едва ли пак спомени ще ме гнетят -

отдавна отмина на спомена времето.

Сега вече тръгвам, че май закъснях,

а мойта сълза е в очите ми блеснала.

 

Отново си тръгвам, потъвам в нощта,

загърбила тежкия  жребий на времето.

Натрупах умора или... май остарях.

И трудно е вече на годините бремето.

 

© Дорика Цачева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??