Ттт

xenon (Юлиян Петков)
44 18

19 abr 2020, 7:53

Poesía » De amor

681 0 0

Като че ли се изплъзва,
наранена от много човечност.
И както всичко замръзва
навън от две капки дъжд - като течност.

Така минус теб е сега,
и там в очите ти - взирам се.
Но пониква цветна дъга,
под която на завед, аз - свирам се.

И не подире да беше
ме гледала, подобно злосторник.
А как гласът ми ехтеше
да бе чула. В столова на затворник.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.