Ттт

xenon (Юлиян Петков)
44 18

19.04.2020 г., 7:53 ч.

Поезия » Любовна

684 0 0

Като че ли се изплъзва,
наранена от много човечност.
И както всичко замръзва
навън от две капки дъжд - като течност.

Така минус теб е сега,
и там в очите ти - взирам се.
Но пониква цветна дъга,
под която на завед, аз - свирам се.

И не подире да беше
ме гледала, подобно злосторник.
А как гласът ми ехтеше
да бе чула. В столова на затворник.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.