Вече няма свят и за двама ни,
вече спряхме да броим и звездите,
вече забравили са се телата ни,
които не са се докосвали в дните!
Вече забравих дори и лицето ти,
само снимки останаха - две...
Да стоят тука в ръцете ми,
да си спомням с тъга твойто лице.
И присвивам очи натъжени...
... и дъхът свършва почти!
Ако знаеш как искам да си при мене,
а не на снимката, която хвърлих встрани!
Можехме да имаме всичко,
но ти сам така пожела!
Да се изгубиш в самотата си
и може би да обичаш друга жена.
Щом така пожела - тръгвай,
аз няма да те вържа при мен!
Запомни - глава през рамо не обръщай,
не, не и в този мрачен ден!
Забързай крачките... БЪРЗО,
чак дъх да не ти остане дори,
за да не мога да те стигна
и никога да не открия твойте следи!
© Христина Юлианова Todos los derechos reservados