Вече няма свят и за двама ни,
вече спряхме да броим и звездите,

вече забравили са се телата ни,

които не са се докосвали в дните! 

Вече забравих дори и лицето ти, 

само снимки останаха - две...

Да стоят тука в ръцете ми, 

да си спомням с тъга твойто лице.

И присвивам очи натъжени...

... и дъхът свършва почти!

Ако знаеш как искам да си при мене,

а не на снимката, която хвърлих встрани!

Можехме да имаме всичко,

но ти сам така пожела!
Да се изгубиш в самотата си 

и може би да обичаш друга жена.

Щом така пожела - тръгвай,

аз няма да те вържа при мен!
Запомни - глава през рамо не обръщай,

не, не и в този мрачен ден!

Забързай крачките... БЪРЗО,

чак дъх да не ти остане дори,

за да не мога да те стигна

и никога да не открия твойте следи!