Твоят ден
Днес твоят ден започна
с моята усмивка
и мирисът на сутрешно кафе.
Нощта за тебе беше за почивка,
а аз пак бях разплакано дете.
Днес твоят ден ще свърши
с моята прегръдка.
Сънят ти пак ще бъде пълен със покой.
И аз пак няма да отпия нито глътка,
да не превърна болката в запой.
Днес твоят ден изпълних
с моята молитва,
а може би на всички други ти приличам.
Не знам дали докато гримът нов опитва,
разбра, че всъщност аз съм тук и те обичам.
© Владимир Минков Todos los derechos reservados