Sinyhe (Аз Мистик)
11 20
1 jul 2007, 9:29

Твоята душа 

  Poesía
1084 0 3
Омая ме, както светлината прелъстява пеперуда,
връхлетя в живота ми като изпепеляващ пламък,
душата ми изпълни с радост и преродена в твойта,
започна да гори - без теб в самотата толкова боли.

Долетя и вихър от вълни през мен премина,
взрив от чувства, образи и мисли,
търсещи свобода чрез твоята душа,
към царството и вратите и са въглени,
тлеещи по-силно от светлината, озарена
в синевата на моите очи - идваща да ги отвори,
с безмълвие преминава, без мисъл да се бори.

Без теб едва ли изгрева на моята мечта аз щях да видя,
пролетния аромат на люляк, разнесен след дъга от дъжд,
живот без тебе е дърво без своя плод - глад и неутолена жажда,
от небосвод паднал ангел за своя грешник, който да спаси
с любов, лишена от съдба и чрез него себе си да възвиси.

© Аз Мистик Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • браво,творчеството е прекрасно
  • Поздрав за стихотворението!
    Хареса ми
  • От космическата струна звучеше неземен звук, а сега усещам тоналност на печал и светлина,но може би в тази пъстроцветна дъга на твоята душа се крие всичко...... тъга, невинност, сила,радост,плам, извисеност, искри от нежност........седемте цвята на любовта
Propuestas
: ??:??