Омая ме, както светлината прелъстява пеперуда,
връхлетя в живота ми като изпепеляващ пламък,
душата ми изпълни с радост и преродена в твойта,
започна да гори - без теб в самотата толкова боли.
Долетя и вихър от вълни през мен премина,
взрив от чувства, образи и мисли,
търсещи свобода чрез твоята душа,
към царството и вратите и са въглени,
тлеещи по-силно от светлината, озарена
в синевата на моите очи - идваща да ги отвори,
с безмълвие преминава, без мисъл да се бори.
Без теб едва ли изгрева на моята мечта аз щях да видя, ...