Долитат думите в нощта,
накъсани от времето...
и твърде късно.
Преборили се с гордост,
страх, вина. Идат полуживи...
твърде късно.
Обикнах тази тишина,
за закъсняло ехо ми е
твърде късно.
Отпратих ги! Да им се
насладя за мен е вече
твърде късно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse