14 ago 2018, 4:47

Тя 

  Poesía » Otra
682 0 2

Тя

 

Тя не захвърля риза, съшита със истини –

закрепена стои на стобора,

с писък гони свраки крадливи,

видения, страх и мечти.

 

И по друмища – шарени стомни

вижда години отминали,

дращещо времето бременно

пак целува очите ѝ.

 

Добротата така и приличаа все още –

взела е всичко налично,

само с чанта, чадър и прегръдка,

застава няма пред своето искам.

© Сис Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??