14.08.2018 г., 4:47 ч.

Тя 

  Поезия » Друга
683 0 2

Тя

 

Тя не захвърля риза, съшита със истини –

закрепена стои на стобора,

с писък гони свраки крадливи,

видения, страх и мечти.

 

И по друмища – шарени стомни

вижда години отминали,

дращещо времето бременно

пак целува очите ѝ.

 

Добротата така и приличаа все още –

взела е всичко налично,

само с чанта, чадър и прегръдка,

застава няма пред своето искам.

© Сис Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??