22 may 2007, 23:54

Тя и Той ; Марс и Венера 

  Poesía
608 0 2
Настана мрак,
единствено синият безкрай и лунната пътека,
бяха видими за човека,
но не и за мен - аз не бях човек.
Аз бях прашинка в пясъчен часовник -
мерилото за Вечност, една прашинка в синя бездна...
И ето,
че запени се морето,
бушуваха вълните,
а след водовъртежа на хоризонта показа се Марс,
носен от морето върху една мида,
чакащ да бъде изгорен от пламъка на очакващата го Венера, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин В Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??