Тъга

6 nov 2020, 15:44

Poesía

381 2 1

Тъгата обхвана моето сърце.

Пътят ми объркан е навред.

Душата ми тръпне като перце.

Нищо не е наред.

Разкъсана съм от силни емоции.

И мрачни мисли атакуват моето съзнание.

Разпиляните ми чувства се превърнаха в пороци.

Бавно вървя по пътека на отчаяние.

Но в мен има мъничко надежда.

Усмивката трябва да грее на лицето.

И вярвам, че всичко в този живот се нарежда.

Докато вярата не напуска сърцето.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Plevel (Силвия Илиева)

2020-11-06T21:00:25+02:00

А повечето пъти несъвършенствата са така красиви...Хареса ми! Пиши...