Тъгата обхвана моето сърце.
Пътят ми объркан е навред.
Душата ми тръпне като перце.
Нищо не е наред.
Разкъсана съм от силни емоции.
И мрачни мисли атакуват моето съзнание.
Разпиляните ми чувства се превърнаха в пороци.
Бавно вървя по пътека на отчаяние.
Но в мен има мъничко надежда.
Усмивката трябва да грее на лицето.
И вярвам, че всичко в този живот се нарежда.
Докато вярата не напуска сърцето.