6 нояб. 2020 г., 15:44
Тъга
Тъгата обхвана моето сърце.
Пътят ми объркан е навред.
Душата ми тръпне като перце.
Нищо не е наред.
Разкъсана съм от силни емоции.
И мрачни мисли атакуват моето съзнание.
Разпиляните ми чувства се превърнаха в пороци.
Бавно вървя по пътека на отчаяние.
Но в мен има мъничко надежда.
Усмивката трябва да грее на лицето.
И вярвам, че всичко в този живот се нарежда.
Докато вярата не напуска сърцето.
Пътят ми объркан е навред.
Душата ми тръпне като перце.
Нищо не е наред.
Разкъсана съм от силни емоции.
И мрачни мисли атакуват моето съзнание.
Разпиляните ми чувства се превърнаха в пороци.
Бавно вървя по пътека на отчаяние.
Но в мен има мъничко надежда.
Усмивката трябва да грее на лицето.
И вярвам, че всичко в този живот се нарежда.
Докато вярата не напуска сърцето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Виолина Гергова Все права защищены
Предложения
-
-
Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
-
Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...
-
Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
