21 ene 2024, 15:02  

Тъга 

  Poesía
293 1 5

 

Отпращам те, тъга, както баба изтупваше пъстрата черга,

както мама наесен нанизваше срещу косери стари капачки,

както татко изхвърли двете си вратовръзки след пенсия

и както синът ми подари поомръзналите играчки.

 

Сега си тръгвай, тъга, слизай бавно в мазето по стълбите,

скрий се в дъното на високия рафт от кафяв талашит,

нарисувай сърце в прахоляка, поиграй си със гълъбите,

не можах да те хвърля, чакай там, мой приятелю скрит.

© Веселина Цакова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Слизай бавно в мазето, по стълбите,
    до познатият рафт от кафяв талашит.
    По прахта остави ми следи непокътнати
    и ме чакай, аз ще знам, че си скрит.
  • Тъгата, ах тази скрита приятелка. Отпращаме я, изтупваме я, но я пазим, защото и тя ни трябва, за да сме истински и уникални. Браво!
  • Аплодисменти за този стих и красивото описание на тъгата в него.
    Поздравявам те.
  • ... и на мен ми хареса!
  • Тъгата е нарисувала сърце с това стихотворение. Много ми хареса.
Propuestas
: ??:??