Ела, вечеряй с мен и с тъгата,

че тя е дружка вярна несъмнено.

Ела, ще се погрижа блестящо за "храната".

А ти - "пиенето" да е неограничено.

Щом тъгата опознаеш - я заобичваш.

Тя умело композира в тишината,

с нея ли съм – мълчаливосгушена притихвам

и спокойствието залива ми душата.

И когато хоризонтът - слънцето погълне.

И тъгата стане властващата слабост.

Едва ли ще ти се прииска да тръгнеш

към измамната, маскирана с усмивки радост.