Ела, вечеряй с мен и с тъгата,
че тя е дружка вярна несъмнено.
Ела, ще се погрижа блестящо за "храната".
А ти - "пиенето" да е неограничено.
Щом тъгата опознаеш - я заобичваш.
Тя умело композира в тишината,
с нея ли съм – мълчаливосгушена притихвам
и спокойствието залива ми душата.
И когато хоризонтът - слънцето погълне.
И тъгата стане властващата слабост.
Едва ли ще ти се прииска да тръгнеш
към измамната, маскирана с усмивки радост.
© Нели Всички права запазени