15 ene 2013, 17:41

Тъгата пак е мое вдъхновение 

  Poesía » Otra
577 0 5

Тъгата пак е мое вдъхновение.

Не те видях в това творение

и думите ми сред сълзи редяха

тъмните слова на сиромаха:

"О, болко пареща, сърце във тръни.

Къде остана бледата роса

и Слънцето, което  я погуби,

превърната във самота."

Последен полъх от това видение

отнесе всичко хубаво от мен.

За теб дори изказа умиление

и път от  пустош очерта пред мен.

Нима заслужих всичките гонения

на греховете, разпилени  вред.

В изповедта на ангелските бдения

тъгата пак е мое вдъхновение

след сключения с дявола завет.

© Йордан Малинов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??